WWF картира най-ценните стари гори у нас, собственост на общините

WWF картира най-ценните стари гори у нас, собственост на общините. Научната и теренна работа по идентифициране и картиране на старите гори, общинска собственост се осъществява от природозащитната организация WWF от 2018 г насам. До момента проучванията обхванаха територията на 38 общини и установиха 4600 ха (46 000 дка) стари гори.

13 % от горите в България (523 хил. ха) се управляват от общините, а едва 9 % от общинските гори са на възраст над 100 години. Това са гори, съсредоточени предимно във вододайни зони и стръмни терени. Освен че са дом на удивително биоразнообразие, те опазват водите, предотвратяват ерозията и наводненията, пречистват въздуха и обогатяват почвите, поради което имат огромно значение за хората и за поддържането на нашата среда на живот в условията на климатични промени. За да продължат да предоставят тези жизненоважни екосистемни услуги обаче е необходимо да се предприемат спешни мерки за тяхното опазване.

„WWF предостави резултатите от проучването на общините и ги прикани да предприемат конкретни действия за опазването на тези най-ценни за природата и за хората гори. Първи откликнаха от община Ботевград (1000 дка), а сега и от община Севлиево (700 дка). Надяваме се в скоро време и други общини да последват този пример. Така биха отговорили на очакванията и нуждите на обществото за опазване на природата и безценните екосистемни услуги, които тя предоставя“, коментира Нели Дончева, главен експерт в практика „Гори“ във WWF.

Кои гори са стари?

Старите гори са едни от последните кътчета дива природа, които са слабо повлияни от човека. Те все още съхраняват примери за биологично разнообразие, характерно за девствените гори, съществували някога в цяла България. Eдинствено в старите гори дърветата достигат пределната за вида си възраст, често между 300 и 400 години и придобиват величествени размери от над 40 – 50 м височина и 1 – 2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени. Днес старите гори в България са съсредоточени предимно в места, където достъпът все още е ограничен поради липсата на пътища или стръмен релеф. Повече данни за тях WWF публикува на своята публична GIS платформа.