ЕП подкрепи намаляването на въглеродните емисии с 60% до 2030 г.

Европейският парламент гласува за важно решение за климата. В пленарна зала евродепутатите подкрепиха целта за намаляване на въглеродните емисии с 60 % до края на десетилетието с 352 гласа „за“, 326 „против“ и 18 „въздържали се“. „За“ се обявиха от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, либeралите и Зелените. В същото време повечето депутати от дясноцентристката Европейска народна партия, групата на консерваторите и реформистите, както и от крайната десница игнорираха мащаба на климатичната криза, като гласуваха „против“.

Европейският парламент заслужава аплодисменти за своята позиция – много по-прогресивна от предложението на Комисията за намаляване на въглеродните емисии с 55 %. Но, според науката, дори и новата цел няма да бъде достатъчна, ако искаме да избегнем най-лошите последици от изменението на климата. В тази връзка природозащитната организация WWF призовава за намаляване на въглеродните емисии с поне 65% до 2030 г.

„Евродепутатите показаха ясно, че предложението на Комисията е твърде неамбициозно. Те обаче не стигнаха достатъчно далеч и не можем да се задоволим с второто най-добро, що се отнася до климатичните действия. Резултатът трябва да бъде използван по най-правилния начин от държавите-членки, за да можем да предприемем реални стъпки към зелено икономическо възстановяване и към изграждането на планета, която наистина процъфтява”, коментира Имке Любеке, ръководител на отдел „Климат и енергетика“ в Офиса на WWF за европейски политики, Брюксел.

Европейският парламент гласува също и в подкрепа на това всяка държава-членка да набележи собствени стъпки към постигане на климатичен неутралитет до 2050 г.

„България трябва да приеме това гласуване като крайъгълен камък за бързи реформи на национално ниво, които да засегнат всички сфери на икономиката. Вотът е в рязък контраст с плановете на правителството да изгаря въглища още няколко десетилетия. Той е ясен сигнал към нас да наваксваме пропуснатото и да се превърнем от изоставаща в прогресивно развиваща се страна“, коментира Георги Стефанов, ръководител  практика „Климат и Енергия“ във WWF България.

„Време е да видим активни действия за адаптация на икономиката от страна на държавните институции, защото пасивите са налице:сушата, например, предизвиква сериозни финансови загуби за цели региони, а половината страна е обхваната от безводие и пожари. Затова ние от WWF настоявамедържавните политиките за опазване на околната среда и мрежата от защитени територии „Натура 2000“ да се превърнат в национален стратегически приоритет през следващите години“.

WWF предупреждава, че негативното въздействие на климатичната криза тепърва ще се усилва през идните десетилетия. По данни на доклада „Жива планета 2020“, почти 1/5 от дивите животни е възможно да изчезнат до края на века само заради промените в климата, като най-високите нива на заплаха се очакват в райони, особено богати на биоразнообразие. В същото време покачването на температурите ще повиши риска от наводнения със 170 %, а над 400 милиона души ще бъдат изложени на тежки суши до 2100 г.

Лидерите на ЕС трябва да обсъдят въпросите, свързани с климатичната криза и по-високата цел за 2030 г. на 15-и и 16-и октомври, след което да вземат окончателно решение на декемврийския съвет в рамките на триалога между тях, ЕК и Европейския парламент.