В Смолян вече има паметна плоча на алпиниста Христо Проданов

Паметна плоча на алпиниста Христо Проданов бе открита в поделението в Смолян, като инициативата е част от празничната програма на 101 – Алпийски батальон.Плочата с образа на първият българин, покорил Еверест бе открита от приятелят на Христо, Петър Даскалов, с който е направил първите стъпки в алпинизма и зам.-областният управител Владимир Гърбелов, информира Дарик. Именно в Смолянското поделение, Христо Проданов е отбил своята военна служба. По този повод във военният музей е направен и специален кът с фотоси и документи, които разказват за престоя на алпиниста в поделението.Аз бях чувал, но не бяхме се задълбочавали в историята, но когато вече имахме и документ от централния военен архив, който потвърждаваше категорично с дати служенето на Христо в тогавашното поделение 60 020 в Смолян, прегърнахме идеята и започнахме от около шест месеца да готвим това събитие“,коментира подп. Димитър Кацаров, командир на Смолянския военен полк. Той сподели още, че за историческия кът са успели да намерят ценен снимков материал от Карлово и Смолян. „Направихме експозиция със снимки, на които се вижда Христо Проданов. Той е участвал във всички алпийски ски подготовки на полка в местностите „Торлука“,“ Зъбчето“ и Пампорово. Разполагаме с около 20 негови снимки, връщайки се 55 години назад с историческите факти, които успяхме да намерим“, добави подп. Кацаров.На откриването присъстваха членове на местният Алпийски клуб, от където се е зародила идеята за създаването на паметната плоча, военни, общественици, както и доц. Сандю Бешев, който е написал няколко книги за Христо Проданов.

Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Той е първият българин, стъпил на Осемхилядник – Лхотце (8516 m, през 1981 г.) и първият българин изкачил връх Еверест – през 1984 г., когато загива спускайки се обратно към базовия лагер на 22 април. Христо успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път – западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път“, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни – рекорд за този маршрут.