Николай Мелемов: Смолян продължава да бъде прекрасно място за живеене

Доброто финансово състояние ни позволява да изпълняваме основните си дейности и да инвестираме в развитието на Смолян, без допълнително да натоварваме гражданите.

– Защо се забавя решаването на проблема със свлачището по пътя Смолян – Пампорово и какво предстои да се направи?

– Още в началото на свлачищния процес организирахме среща в общината с министъра на регионалното развитие Иван Шишков, учени и специалисти по геозащита. Общината пое ангажимент да ремонтира аварийния път според възможностите си, но останалите дейности са в правомощията на държавата и АПИ.

6 месеца няма съществено развитие. Изпратих писмо до министъра, а до Комисията по бедствия и аварии сме подали документи за извършени разходи от 207 хил. лв., но досега няма реакция.

С наближаване на зимния сезон липсата на решение ще затрудни хората, работещи в Пампорово. Общината ще се постарае да асфалтира останалите неасфалтирани участъци и да изготви график за организация на движението и през зимата пътят да бъде еднопосочен. Ще потърсим и съдействие от полицията.

Трябва да е ясно, че този път не е безопасен за свободното преминаване на целия трафик. Той е предназначен основно за специализирани автомобили и за хора, които работят в района. Останалите водачи трябва да използват маршрутите през Стойките и Рожен. Това е държавен път и разчитаме на държавата да изпълни задълженията си. Както казва Иван Шишков, най-важна е бързината при решаването на проблема, а не парите. Засега не виждаме необходимата решителност.

– Кои са основните проблеми в отношенията с държавата и как ще се отрази преструктурирането на регионалните институции на Смолянска област?

– Основното разминаване с държавата е по отношение на инфраструктурата. Смолянска област разчита само на автомобилен транспорт, а основната връзка с вътрешността на страната е второкласен път. Изграждането на трета лента и високоскоростен път се обсъжда от години, но остава нерешен проблем.

При преструктуриране на държавните институции се прилага един и същ подход към равнинните и планинските райони въпреки съществените разлики. В планината пътуването на 100 км може да отнеме 2 часа и половина или 3, а в равнината се изминава за около час.

Може да отнеме цял ден, ако хората трябва да пътуват до Пловдив за обикновени административни услуги, това може да създаде и допълнителни разходи за жителите на Чепеларе, Баните, Златоград и останалите населени места. Съкращаването на няколко десетки души вероятно няма да донесе значителни икономии на държавата, но може да има сериозни последици за региона. Подобни решения затрудняват гражданите и бизнеса и допринасят за обезлюдяването на областта.

– Кои общински проекти по ПВУ са най-значими за обновяването на градската среда, спортната и културната инфраструктура?

– Всички проекти са важни, но само част от тях са преминали към реално изпълнение. Сред реализираните са разширяването на гробищния парк в Райково, подобряването на водоснабдяването във Влахово и ремонтът на стадиона в Райково, включително изграждането на поливна система.

Работим и за подобряване на административната инфраструктура. За много проекти вече имаме подписани споразумения, но очакваме необходимото финансиране, за да започне изпълнението им.

Продължаваме с обновяването на жилищните сгради. Към момента са санирани 5 блока, започва работа по още 8 блока и по 3 многофамилни жилищни сгради. Заедно с обновените през предходните години сградите стават над 70.

Имаме проекти за музея и театъра, а в Художествената галерия вече обновихме помещенията и отоплителните инсталации. Предвиждаме обновяване и на други важни обекти, включително музея, както и преместване на дома за възрастни хора.

Целта ни е да инвестираме в спорт, образование и култура и да възстановяваме знаковите сгради, много от които не са ремонтирани от около 50 г.

– Какви са основните цели на туристическата стратегия на Смолян за периода 2026–2030 г.?

– Стратегията премина на етап на обществено обсъждане. Целта е регионът да се утвърди като модерна и конкурентоспособна туристическа дестинация с възможности за целогодишен туризъм.

Сред приоритетите са подобряването на туристическата инфраструктура, обновяването на екопътеките и културните обекти, развитието на транспортната свързаност и дигитализирането на рекламата.

Специално внимание се отделя на Пампорово, за да се превърне в целогодишен курорт чрез уелнес услуги, събития и разнообразни туристически атракции.

Откриването на пътя Рудозем – Ксанти създава възможности за привличане на повече гръцки туристи и развитие на общия туристически продукт “Родопи – Егейско море”.

През последните години се увеличават местата за настаняване, заведенията и приходите от нощувки и туристически данък. Предизвикателства остават недостигът на квалифицирани кадри, демографските проблеми и намаляването на снежната покривка.

– Кои са най-сериозните пречки пред развитието на бизнеса в Смолян?

– На първо място е инфраструктурата. Смолян е труднодостъпен, а пътуването по единствения основен второкласен път отнема часове. Това затруднява бизнеса и ограничава възможностите за привличане на инвестиции.

Друг проблем е недостигът на кадри. Много ученици продължават образованието си в университети в други градове и остават там, където могат да получават по-добри заплати.

Въпреки това Смолян има значителни предимства – ниска престъпност, добро образование, прекрасна природа и добри условия за живот. Туризмът се развива добре, но и този сектор усеща последствията от лошата транспортна свързаност.

Затова подобряването на достъпа до региона е ключово за цялостното му икономическо развитие.

– Как общината подкрепя хората в нужда и кои са основните социални услуги?

– Стремим се да осигуряваме подкрепа на хората в нужда във всички етапи от живота им. Социалните домове, включително тези за възрастни хора в Ровина и Петково, са в много добро състояние и получават отлични оценки при проверките.

Имаме Дневен център за хора с деменция, изградихме още един дом за социално слаби хора и предлагаме услуги за деца. За възрастните осигуряваме топъл обяд, лични асистенти, помощ в дома и други социални услуги.

Над 1000 възрастни хора са обхванати от различни програми. Подпомагаме и даровитите деца и ученици, включително за участието им в олимпиади, състезания и други инициативи. За мен това е една от най-важните задачи на общината – хората, които имат нужда от подкрепа, да не остават без нея.

– Какво би направило Смолян по-привлекателен за младите хора и би ги насърчило да останат тук?

– Според мен основният фактор, който кара младите да напускат, е заплащането. Значение има и по-динамичният живот в големите градове, където има повече възможности за развлечения.

Смолян обаче предлага спокойствие, малки разстояния и близка общност. За 10 минути можеш да стигнеш до училището, детската градина или повечето места, които посещаваш всеки ден. Животът е по-спокоен.

С тази идея създадохме споделено работно пространство, в което хора от други райони могат да идват за един-два месеца, да работят оттук и да опознаят предимствата на града. Вярвам, че Смолян предлага възможност за съчетаване на професионалната реализация с по-спокоен и качествен живот.

– Какви условия са необходими, за да могат талантливите млади хора да се реализират професионално в Смолян?

– В детските градини и училищата са създадени прекрасни условия, а учениците повече от 15 г. заемат челни места в националните класации на външните оценявания. Проблемът е, че перспективите за професионално развитие все още не са достатъчни.

Не съм съгласен, че заминаването на младите хора непременно е нещо лошо. Всеки има право да избере мястото, където може да се реализира най-добре. Лионел Меси например заминава за Барселона на 13-годишна възраст.

Големите градове предлагат повече възможности за развитие в области като правото и информационните технологии.

Въпреки това вярвам, че част от младите хора рано или късно ще се върнат. Смолян има прекрасна природа, климат и спокойствие, но са необходими повече възможности за работа и достойно заплащане.

Често питам представителите на IT компаниите защо създават фирмите си в София, а не в Смолян. Имаме добър интернет и условия човек да работи в съвременна технологична компания, като същевременно се радва на високо качество на живот.

– Как общината съчетава съхраняването на родопските традиции с подкрепата за съвременната култура и младите творци?

– Подкрепяме ансамбъл “Родопа”, Общинския детски комплекс, в който участват над 500 деца, театъра и разнообразни културни инициативи. Културният ни календар е много богат, а стремежът ни е идеите да идват и от самите хора, а не само по служебен път.

Възродихме Роженския събор, който отново ще се проведе през следващата година. Надявам се държавата да го включи в културния си календар, тъй като организирането му е сериозно финансово предизвикателство за общината. Съборът е едно от най-мащабните културни събития в България и представя богатството на родопските традиции.

Работим и за развитието на художествените пространства. Художествената ни галерия е сред водещите в страната по отношение на сградния фонд, изложбените пространства и колекцията, а след обновяването условията са още по-добри. В Широка лъка създадохме пространство, съчетаващо галерия и музей, а в Устово изградихме галерия.

Полагаме усилия и за съхраняване на културно-историческите обекти. Предвиждаме да поискаме от държавата да придобие Пангаловата къща, за да бъде възстановена и съхранена. Вече сме изпратили писмо по въпроса.

Смолян има силно културно присъствие. Нашата задача е да съхраняваме традициите и едновременно с това да създаваме условия за развитие на съвременното изкуство.

– Какво е посланието ви към смолянчани по повод празника на града и защо вярвате в бъдещето на Смолян?

– Призовавам съгражданите си да помним историята си.

Преминали сме през тежки моменти, но България не ни е забравила

тогава и ни е помогнала да бъдем свободни. Трябва да се гордеем, че сме българи.

Убеден съм, че пред Смолян и България има бъдеще. Хората ни са прекрасни, природата е изключителна, климатът е хубав, а условията за живот са много добри. От нас самите зависи да продължим да се развиваме и да вървим напред.