На 16 октомври отбелязваме Световния ден на анестезията. Преди 180 години в Бостън е направена първата демонстрация на анестезия с райски газ– и това става денят, в който медицината се променя завинаги.
Анестезиолозите сме до пациента преди операцията, по време на нея и в периода на възстановяване. Работим сърцато и извън операционната — в спешната помощ, в интензивното отделение, в борбата с болката.
Това заяви доктор Красимир Събев и сподели още:
Благодаря на колегите анестезиолози, на медицинските сестри и на санитарите, с които споделяме тази отговорност. Знам колко струва всяка нощна смяна. И какво ни коства след нея да се върнем към нормалното си ежедневие и при семействата си.
Именно затова на този ден мисля за нашата болница. Многократно, и като административен ръководител, и като депутат, поставях публично въпроса кога и как обещаното увеличение на възнагражденията реално ще стигне до медицинските екипи.
Днес този въпрос все още чака решение, макар че сестрите от ОАИЛ оттеглиха предизвестията си след обещание за по-високи заплати.
Благодарен съм, че екипът се запази, но тяхното доверие заслужава конкретни отговори:
📌 Какво увеличение е договорено, от кога и за кого?
📌 Колко щатни места за сестри и лекари остават свободни?
📌 Намаляха ли извънредните часове?
Основното възнаграждение, извънредният труд и тримесечните бонуси са различни показатели. Медицинският персонал има нужда от предвидим доход, а не от математически главоблъсканици.
Като лекар, който от години работи в нашата болница и познава до болка хората в нея, вярвам, че можем да обсъждаме трудните въпроси спокойно, с факти и с уважение към общия ни труд за каузата – човешки живот.
Смолян и Родопите имат нужда от стабилна болница. Нейната сила са хората, които работят в нея с доверие и всеотдайност.
Анестезията е за болните, а не упойка за обществото, докато проблемите остават. От нас — лекарите, мениджърите и политиците — се очаква да бъдем будни за проблемите и отговорни за решенията.
Честит празник, колеги! Пожелавам ви здраве и сили!
