В Родопите гората рядко е просто пейзаж. Тя започва зад последните къщи на селото, пресича пътя към съседното населено място, дава поминък, вода и прохлада, събира туристи, гъбари и цели семейства. А когато възникне пожар, първите хора, които виждат дима, понякога са именно тези, които живеят наблизо.
Ето какво каза в интервю за novinata.bg директорът на ЮЦДП-Смолян инж. Здравко Бакалов.
– Г-н Бакалов, в Родопите често селото свършва там, където започва гората. Това прави ли местните хора част от системата за опазването ѝ?
– Безспорно. За много хора тук гората не е място, което посещават няколко пъти годишно. Тя е част от ежедневието им. Те познават местностите, пътищата и водоизточниците и забелязват много бързо, когато нещо е различно. Затова връзката между горските служители и местните общности е изключително важна. При пожар ранният сигнал може да спести безценно време, а при труднодостъпни терени местното познаване на района също може да бъде от голяма полза.
– Кой всъщност познава една планина по-добре – картата или човекът, който всеки ден работи в нея?
– Картите, технологиите и съвременните средства за наблюдение са важни, но не могат напълно да заменят човека на терен. Горските служители познават пътищата, местностите, водоизточниците, състоянието на насажденията. Знаят откъде може да премине техника и къде единственият начин да се стигне е пеша. При пожар това познание има много конкретна стойност.
– При голям пожар виждаме пожарникари, техника, понякога хеликоптери. Каква е ролята на горските служители, която остава невидима за хората?
– Тяхната работа започва много преди самия пожар – с превенцията, поддържането на инфраструктурата, наблюдението и подготовката. Когато възникне пожар, те участват в гасенето, но едновременно с това дават информация за терена, пътищата и гората. А след потушаването често остават дежурни часове, понякога и през нощта, защото едно тлеещо огнище може отново да се активира.
– Има случаи, в които към професионалните екипи се присъединяват и хора от близките села. Колко важна е тази солидарност?
– Това е една от силните страни на малките общности – когато има опасност за гората или за населено място, хората реагират. Но доброволното участие трябва винаги да бъде координирано от професионалните екипи. Пожарът е непредвидим, особено в планински терен, и доброто намерение не може да замени подготовката и правилата за безопасност. Най-голямата помощ от гражданите всъщност остава превенцията и навременното подаване на сигнал.
– Къде е по-опасна искрата – дълбоко в гората или близо до хората?
– Опасна е навсякъде. Но голяма част от риска възниква именно там, където се срещат човешката дейност и горската територия – около населени места, пътища, земеделски площи и места за отдих. Огънят не познава административни граници. Ако има суха растителност и подходящи условия, той може много бързо да достигне гората.
– Това лято видяхме и ситуации, в които пожарът за минути промени мащаба си. При големия пожар край АМ „Тракия“ през август ЮЦДП мобилизира седем екипа от различни териториални поделения и тежка техника. Огънят обхвана горски територии, сухи треви и храсти, а силният вятър го прехвърли от другата страна на магистралата. Как се реагира, когато ситуацията се развива толкова бързо?
– Точно в такива ситуации се вижда колко важни са предварителната готовност и координацията. При този пожар на място бяха изпратени седем наши екипа – от Пазарджик, Пловдив, Пещера, Ракитово, ДЛС „Тракия“ и Централното управление, а от Доспат беше насочен и булдозер.
Силният вятър промени обстановката много бързо. Пламъците преминаха автомагистралата и се приближиха до разсадник „Церово“, което създаде допълнителен риск. При подобен пожар не можеш да разчиташ само на първоначалната оценка – трябва непрекъснато да следиш посоката на огъня, вятъра и риска за хората, инфраструктурата, засегнатите горски територии и др.
– Какво показва този пожар за една от важните теми на кампанията – че опасността за гората невинаги започва в самата гора?
– Границата между горските територии, сухите треви, земеделските площи, пътищата и населените места е особено уязвима. При високи температури и силен вятър огънят може много бързо да премине от един тип територия в друг. Затова превенцията не може да започва от табелата „гора“. Отговорното поведение е важно навсякъде около нея.
– Родопите са и едно от любимите места за туризъм. Има ли разлика между човека, който живее до гората, и туриста, който идва за един уикенд?
– Местният човек обикновено познава по-добре особеностите на района. Туристът вижда красива поляна, беседка или място край вода и понякога приема, че щом мястото изглежда подходящо за пикник, там може да се запали огън. Това не е задължително така. Преди използването на BBQ или открит огън трябва да се провери дали мястото е определено за тази цел и дали в конкретния момент няма ограничения заради висок пожарен риск.
А ако видим старо огнище или следи, че други хора са палили там преди нас?
– Това не означава, че мястото е разрешено. Старото огнище показва само, че някой е палил огън преди нас. Правилният подход е да търсим обозначените места и да проверяваме актуалния режим. В периоди на висок пожарен риск дори обичайно използвани места могат да бъдат временно ограничени.
Горският пожар приключва за медиите, когато огънят бъде потушен. Кога приключва той за лесовъда?
– Много по-късно. След пожара трябва да бъде оценено състоянието на гората – кои дървета са жизнеспособни, къде има възможност за естествено възстановяване и къде е необходима човешка намеса. Понякога последствията се наблюдават с години. Възстановяването на гората е процес, който изисква професионална преценка и търпение – не всяка опожарена площ трябва просто веднага да бъде залесена.
В работата си виждате и други промени в Родопите – например съхненето на отделни иглолистни видове. Прави ли климатът задачата на лесовъда по-сложна?
– Да. Гората е жива система и реагира на промените в температурата, валежите, продължителните засушавания, вредителите и други фактори. Затова управлението на гората днес изисква постоянно наблюдение. Трябва не просто да реагираме на конкретен проблем, а да мислим как гората ще изглежда след десетилетия и как да бъде по-устойчива към променящите се условия на средата.
ЮЦДП работи много и с деца чрез горската педагогика. Може ли отношението към гората да се възпита?
– Убеден съм, че може. Детето, което е разбрало как функционира гората, защо едно дърво расте десетилетия и какво причинява един пожар, много по-трудно ще приеме безотговорното поведение като нещо нормално. Затова работата с децата не е странична дейност. Това е инвестиция в бъдещото отношение към гората.
А какво могат да научат възрастните от хората, които живеят в Родопите?
– Може би най-вече уважение към планината. Да приемаме гората не като декор, а като жива среда, в която всяко наше действие има значение. Не е необходимо да бъдем лесовъди, за да я пазим. Понякога е достатъчно да подадем сигнал навреме, да не палим огън там, където не трябва, или да предупредим някого, който подценява риска.
Говорихме за горските служители, пожарникарите, доброволците, местните хора и туристите. Къде всъщност започва личната отговорност на всеки от нас за гората?
– Още преди да възникне пожар. Най-важното, което всеки може да направи е да не създава риск, да реагира, когато види опасно поведение и да подаде навреме сигнал. Когато пожарът вече е започнал, за овладяването му понякога са необходими стотици хора и огромен ресурс. За предотвратяването му понякога е достатъчно едно отговорно решение.
Казахме, че в Родопите гората има съседи. Как изглежда добрият съсед на гората?
– Добрият съсед познава мястото, в което живее, уважава го и не остава безразличен, когато види опасност. В Родопите тази връзка се усеща много силно – хората знаят какво им дава гората и колко трудно се възстановява загубеното. Не е необходимо всеки да участва в гасенето на пожар, за да помогне. Най-важното е да не създадеш риска, да предупредиш друг, да подадеш сигнал навреме. Защото грижата за гората не започва, когато видим дима. Тя започва много преди него.
