54% от българите одобряват въвеждането на еврото

24 Mar, 2026

Настоящото национално-представително проучване е седмото поред в рамките на мониторинга на обществените нагласи по повод присъединяването на България към еврозоната.

То е реализирано от социологическа агенция „Алфа Рисърч“ в периода 14 февруари – 4 март 2026 г. сред извадка от 1200 граждани над 16-годишна възраст и 500 представители на управленския състав на фирмите посредством пряко стандартизирано интервю с таблети.

За широката общественост е използвана стратифицирана двустепенна извадка с подбор на респондентите въз основа на признаците пол, възраст и образование, съобразно данните на НСИ от Преброяване 2021 г. За бизнеса е приложена стратифицирана типологична извадка. Възложител е Министерството на финансите.

• Второ поредно проучване след въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. показва, че подкрепата сред широката общественост и бизнеса за членството в еврозоната и начина, по който протича този процес, устойчиво се затвърждава. Основната продължаваща тревога е свързана с ръста на цените.

• Позитивните нагласи относно присъединяването на България към еврозоната категорично доминират над негативните – те са ясно изразени не само сред бизнеса, но вече и сред гражданите. 54% от тях одобряват въвеждането на новата валута, срещу 41% неодобряващи.

При бизнеса съотношението е 74%:24%, като тези оценки запазват устойчивост през почти целия период на мониторинга. Част от по-категоричните противници сред гражданите и най-негативно настроените представители на малкия и среден бизнес също променят мненията си в умерено позитивна посока.

Сред основните фактори за тази положителна тенденция е спокойният и плавен преход към еврото, който опровергава страховете на хората за значителни проблеми след въвеждането на новата валута и внася успокоение за техните спестявания и курса, по който ще обменят левовете си.

В резултат, очакваните положителни дългосрочни ефекти от въвеждането на еврото не само доминират, но и бележат ръст. При краткосрочните ефекти е налице успокояване, което също катализира положителните очаквания, особено сред бизнеса.

След период на известен ръст в притесненията през декември, непосредствено преди въвеждането на еврото, през февруари 60% от мениджърския състав на бизнеса оценява дори краткосрочните ефекти като позитивни, срещу 31% – като негативни.

Двата първи месеца от въвеждането на еврото в България дават основания за положителна оценка на цялостния процес.

При гражданите мнението за напълно спокойно и гладко протичане нараства от 23% на 35% само за месец. 52% признават, че са имали притеснения, но нещата се случват по-спокойно от очакваното. 46% от анкетираните представители на бизнеса също дават оценки за безпроблемен преход към еврото.

Практиката на употреба на еврото също свидетелства за добра организация и добро планиране на процеса, в съответствие с финансовото поведение на гражданите и бизнеса. За 68% от анкетираните единият месец на двойно обращение на цените е бил достатъчен, а само за 7%, основно възрастни хора и хора с по-ниско образование – напълно недостатъчен. 69% лесно са свикнали с плащането само в евро след края на този период.

Минимален брой анкетирани (4%) заявяват, че лично на тях или на техни близки е връщано ресто в лева след края на януари. 54% декларират, че плащат основно в брой, което е спад от 10 процентни пункта спрямо януари, когато увеличените разплащания в брой бяха продиктувани от стремежа на хората по-бързо да „изчистят“ останалите им неголеми левови наличности.

По отношение на спецификите при бизнеса, проучването регистрира, че две трети от компаниите не са изпитали никакви затруднения от въвеждането на еврото, а 8% – основно от микро- и семейния бизнес, както и селскостопанските производители – твърдят, че срещат по-големи трудности. Налице е известен ръст при фирмите, които срещат „известни затруднения“ – от 16% на 25%, като това по всяка вероятност е свързано с изясняване на всички аспекти на този преход. По отношение на по-стратегическите въпроси, като например счетоводното и данъчно приключване на 2025 г., 90% от фирмите заявяват, че са запознати и не очакват затруднения.

Основната тревога, и на гражданите, и на бизнеса, е от поскъпването на цените. Независимо дали то е свързано с въвеждането на еврото или не, се създава фон, който увеличава притесненията за финансовата стабилност на домакинствата. 59% от гражданите са на мнение, че е налице значителен ръст на цените при стоките, които най-често купуват. 37% виждат умерено поскъпване – едни стоки повишават цените си, но при други не забелязват ръст.

Едва 4% смятат, че изобщо няма ръст на цените. Средно посочваният ръст е 25%, т.е. общото усещане е за една четвърт по-високи цени спрямо периода отпреди няколко месеца. Очакванията за по-нататъшното движение на цените също са проинфлационни – 45% от анкетираните граждани очакват по-нататъшен ръст, а други 37% са на мнение, че увеличението вече ще забави темпа си. Тези нагласи ще определят и поведението на хората в близките месеци.

Важно е да се отбележи, че и сред бизнеса, който като правило е настроен по-оптимистично, отколкото широката аудитория, тези нагласи са практически същите, с разлика единствено в очакванията за темпа на увеличение – 33% от мениджърите очакват по-нататъшно сериозно увеличение, а 48% – по-плавен ръст, но не и пълно спиране.

• Тези предвиждания оказват пряко влияние и върху планираната ценова политика на компаниите. От 18% на 33% нарастват фирмите, които ще увеличат цените на своите продукти през следващите няколко месеца. От 35% на 26% намаляват тези, които няма да вдигат цените. Пазарът се следи внимателно, но ако през януари 40% от фирмите са били в изчаквателна позиция, сега този дял спада с почти 10 пункта, за сметка на фирмите, които директно планират по-високи цени „по обективни причини“. Може да се обобщи, че както до момента, така и в следващите месеци, цените ще бъдат основният рисков фактор не само в отношението към еврото, но и към финансовите политики на правителствата.

Постигнатата висока степен на информираност за начина на въвеждане на еврото от есента на миналата година е сред ключовите фактори за спокойното протичане на процеса. От октомври, когато за първи път беше отчетен рязък скок в равнището на информираност, до февруари тя продължава да расте и вече обхваща три четвърти от населението и близо 90% от бизнеса. Успоредно, в рамките на същите тези стойности, се повиши и знанието за конкретни аспекти от въвеждането на еврото – периода на двойно обращение на цените, периода, в който левовете могат да се обменят безплатно в банките, и пр. Запознатостта с тези практически процеси съществено допринесе за доброто планиране на финансовото поведение от страна на самите граждани.

Всеки втори анкетиран твърди, че знае къде трябва да подаде сигнал за забелязани нередности. Над 70% обаче не са подавали сигнали, тъй като „не са забелязали съществени нередности“. Декларативното намерение за бъдещо сигнализиране е високо, което косвено свидетелства и за доверието към институциите, които регулират този процес.

На база на досегашната активност обаче и на позитивните оценки за начина на протичане на процеса може да се очаква, че сигналите ще бъдат по-скоро малко на брой и спорадични.

По-важно ще бъде да продължи превантивната дейност на институциите и ограничаването на резки необосновани скокове в цените.