Родопите пазят тайната на легендарната песен “Руфинка болна легнала“

Смолянското село Попрелка пази тайната на една от най-мистериозните и легендарни родопски песни – “Руфинка болна легнала“.

Жалната родопска песен се е превърнала в трогателен разказ, особено в изпълнението на Васил Михайлов във филма “Края на песента“.

Историята на песента е част от родопския фолклор. Девойката Руфинка е действителна историческа личност, живяла преди близо 150 години в планинското село Попрелка, което се намира близо до село Кремене.

Гробът й до днес се намира в красивото, но почти обезлюдено село Попрелка, а местните хора казват, че майката на Руфинка засажда там цветето Бялата кандилка – Руфинкиното цвете. За него се смята, че не се среща никъде другаде в Смолянския край, освен там.

Според легендата Руфие Чолакова се влюбва в момък от село Надарци, но се разделя с либето си, след като е покусена все още много млада от незнайна болест.

На гробния камък на Руфинка в село Попрелка е изписан текста на известната песен „Руфинка болна легнала“, а мястото се е превърнало в туристическа забележителност и екомаршрут за посетители от Смолян и различни точки на България.

Руфинка болна легнала

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал една стара майчица.
В чешка и вода даваше
и на Руфинка думаше:
– Дощеро, мила майчина,
мила ли ти е диньоса,
диньоса още рубаса?
– Майчинко, стара майчинко,
не ми е мила диньоса
най ми е мила рубаса,
че нема да я понося.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
рубаса да и придадам
любесо да и отстъпя.
Умирам, майко, умирам
тебе са вяра не фаща,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
а я ще в земя да ида.

Снимки: Туристически информационен център Смолян и Приключения по река Арда