Причини, предпазни мерки и обезщетения за щети от мечки

29 Apr, 2024

Заради случаи на нанасяне на щети от мечки върху имущество WWF България дава отговори на редица важни въпроси по темата.

Информацията включва разяснения около причините за инцидентите, мерките за тяхното предотвратяване и детайли за процедурата за обезщетения на засегнатите лица, предвидена от закона.

Стъпките са изготвени от експертите на WWF България със съдействието на Георги Георгиев, началник отдел „Превантивна дейност“ в РИОСВ – Смолян, който има дългогодишен опит в идентифициране на щетите от мечки.

Причини за нанасяне на щети от страна на мечки

През пролетта и началото на лятото е размножителният сезон на мечките. По това време едрите мъжки могат да прогонят младите животни, както и майките с малките от централните части на местообитанията към периферията. Там животните стават по-видими за хората, навлизат в покрайнините на населените места и създават грешно впечатление за нарастваща численост на популацията. Вече доближили се до хората, животните биват привлечени от леснодостъпната храна в дворовете и се стига до конфликтни ситуации.

Предпазни мерки, които могат да бъдат приложени

Макар да не гарантират напълно опазването на имуществото, предпазните мерки значително намаляват вероятността за щети и инциденти. Те включват:

Обезопасяване на кошарите за нощуване на домашни животни, пчелните кошери и овощните дървета извън населените места (напр. инсталиране на електропастири, огради, качване на кошери на платформи);
Недопускане на паша на домашен добитък без пастир;
Задължително използване на обучени кучета за охрана при пашуване на добитъка;
Използване на плашещи и отблъскващи средства (елекропастири, мигащи светлини, издаващи шум устройства и др.);
Недопускане нерегламентирано изхвърляне на храни, хранителни отпадъци и умрели животни
Събиране на окапалите плодове в населените места в местообитания на мечки, за да не привличат мечките; ако не се използват, да бъдат депонирани на определените за целта места извън селищата.

Прилагането на предпазни мерки предотвратява привикването на мечките към леснодостъпна храна и превръщането им в проблемни мечки!

Проблемните мечки са животни, които:

приближават населени места, като бягат или не при приближаване на хора;
позволяват приближаване на хора дo 15 м, преди да избягат;
повреждат селскостопанско имущество, нападат домашни животни и разрушават кошери с невзети и с взети превантивни мерки извън населените места;
нападат и/или убиват домашни животни в непосредствена близост или в рамките на населеното място, при липса на хора в района и при наличие на хора;
извършват фалшиво нападение към човек;
нападат човек и причиняват наранявания или смърт.

Процедура за обезщетения

Ако въпреки взетите предпазни мерки се стигне до щети от мечка, собствениците на увреденото имущество имат право да получат обезщетение от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), тъй като мечката е защитен вид и убиването на екземпляри е забранено от закона.

Процедурата за това е следната:

I. Потърпевшото лице или кметът на населеното място уведомява директора на Регионалната дирекция по горите (РДГ), на чиято територия е установена щетата, чрез заявление в свободен текст в деня на откриване на щетата или в първия следващ работен ден.

II. Директорът на РДГ назначава комисия за установяване на щети, причинени от дивеча, в състав:

Представител на ТП ДГС/ДЛС;
Представител на общинската администрация;
Представител на стопанисващия дивеча;
Ощетеното лице;
Представител на съответната РИОСВ (напр. Смолян, Хасково, Стара Загора и т.н);
Други лица, имащи отношение към подаденото заявление.

III. Комисията извършва оглед на терен, определя размера на щетата, определя размера на обезщетението (на база пазарни цени или налични документи за покупка) и изготвя протокол:

Протоколът се предоставя на членовете на комисията;
Копие от заявлението на ощетеното лице и заверено копие от протокола се изпращат в тридневен срок на съответното РДГ за сведение. Представителят на РИОСВ придвижва документацията до МОСВ за определяне и изплащане на компенсацията.

IV. В случай че не може да се определи категорично причинителят на щетата, се изисква допълнителна експертиза.

V. Потърпевшото лице получава обезщетението от МОСВ по банков път в срок от един месец.

Ключов момент в тази процедура е правилното определяне на причинителя на щетата, защото от това зависи:

коя институция ще поеме обезщетението;
бъдещото отношение на хората към различните видове хищници;
дали собственикът ще бъде обезщетен.

Забележка: За да получи обезщетение, собственикът трябва да е регистрирал домашните си животни или кошери. В противен случай е нужно да се приложи служебна бележка от кмета, че потърпевшото лице е собственик на кошера.

При определяне, че един екземпляр кафява мечка е нанесъл повече от две щети, може да се пристъпи към процедура за издаване разрешително за отстрел по Наредба № 8 (От 12 декември 2003 г. за реда и условията за издаване на разрешителни за изключенията от забраните, въведени със Закона за биологичното разнообразие за животинските и растителните видове от Приложение № 3, за животинските видове от Приложение № 4, за всички видове диви птици, извън тези от Приложение № 3 и Приложение № 4 и за използване на неселективните уреди, средства и методи за улавяне и убиване от Приложение № 5).

Разрешителното се издава от Министъра на Земеделието и в него се оказва кой може да извърши отстрела, методите и начините за това. Контролът се поема от структурите на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и МОСВ.

От 2020 г. насам WWF България работи активно за опазване на мечките в България. Един от начините, по които се стремим да постигнем това, е като полагаме усилия да предотвратим конфликтите с хората, популяризирайки прилагането на предпазни средства и на законови мерки.

Приложение 1:

ЗАКОНОВА ОСНОВА ЗА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ЩЕТИ ОТ МЕЧКА

Приложение 2:

ПРИМЕРНА ЗАПОВЕД ОТ РДГ, КОЯТО ДАВА НАЧАЛО НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ