Горските площи в Родопите са се увеличили с близо една трета за век
Площите на горските територии в Родопите се увеличават, заяви пред БТА инж. Емил Комитов, лесоинженер от Южноцентралното държавно предприятие (ЮЦДП) в Смолян.
Според него темата за глобалното затопляне и влиянието на сечите в горите относно климатичните промени е малко преекспонирана.
Инж. Комитов присъства на церемонията за връчване на отличията на Регионалния съвет на Съюза на лесовъдите за област Смолян.
Директорът на ЮЦДП инж. Здравко Бакалов е лесовъд на годината за 2023 г. за Смолянски регион, обяви инж. Елин Лилов, председател на Регионалния съвет на съюза.
Горските площи в Родопите са се увеличили с близо една трета за около век, според инж. Комитов.
Той обясни, че разрастването на площите с горска растителност се дължи и на процеса на самонастаняване на горско-дървесна растителност върху пустеещите земеделски площи вследствие на демографската криза.
В отговор на журналистически въпрос относно глобалното затопляне и връзката на климатичните аномалии с изсичането на гори, инж. Комитов припомня, че подобни периоди на захлаждане и на затопляне на Земята е имало като цикли, но през последните години това влияние се засилва.
Лесоинженерът дава като пример думите на Марин Караджов отпреди повече от век, че през зимата на 1896 г. в Чепеларе не е имало сняг.
„1896-97 г. зимата бе много топла. Сняг нямаше. Лятото – много дъждовно, каквото не се е запомнило никога. Сеитбите се повредиха, житото поскъпна до 50 пари оката“ пише в книгата „Първият летописец на Чепеларе“.
Докато обществото доста реагира на различни видове сечи, част от изсичанията според инж. Комитов са провокирани от влиянието на вредители в горите и възстановяване на щетите от природни стихии.
На всеки около седем-осем години на територията на предприятието се наблюдава голям ветровал, а повалената дървесина от подобна буря е приблизително 100 000 кубика.
Добивът на пострадалата дървесина от миналогодишния пожар в района на Хвойна ще започне през 2024 г., уточниха от ЮЦДП.