Името на планинския град Чепеларе идва от гюмюрджийското село Чепели, което на български означава буреносно, студено.
Долината на Чепеларе е била населявана още от древни времена, доказателство, за което са намерените предмети и некрополи от епохата на неолита, могилни некрополи от ІV-V век от Новата ера, гробници от ХІІ – ХІV век и други.
По долината на Чепеларската река е минавал римски път от Пловдив (Филипополис) за Беломорието.
Първият познат заселник на това място в Родопите е Бельо-Кехая, построил къща през 1705 г. Последвали го и други жители от околните села.
През 1726 г. пришълците изкупили земите и станали стопани на котловината и околните бърда.
Така възникнало Чепеларе, като името му идва от гюмюрджийското село Чепели, което на български означава буреносно, студено.
Основен поминък бил скотовъдството и някои занаяти, а част от мъжете ходели по Беломорието като майстори-зидари и рибари.
На 18 януари 1878 г. Кавказката казашка бригада на генерал Черевин освобождава Чепеларе.
Същата година в него отсяда Капитан Петко войвода с четата си, за да пази българското християнско население от Сенклеровите метежници.
След Берлинския договор Чепеларе остава гранично селище и в него често са отсядали или преминавали комитите на войводата Пейо Шишманов в борбите за освобождение на останалата част от Отечеството.
След Съединението през 1885 г. границата на юг с Турция била затворена и пътят на хилядите овце към зимните им пасища в Беломорието бил пресечен.
Тогава чепеларци изклали голяма част от овцете и посегнали на околните гори, за да осигурят пасища на останалите.
В периода 1879-1886 г. в околностите на Чепеларе били изсечени 30 000 дка прекрасни иглолистни гори.
Това довело и до нов поминък – дърводобив и дървообработване. Дървеният материал се транспортирал до Станимака (Асеновград) по реката.
През 1922 г. била построена една от първите електроцентрали у нас.
Постепенно, още в началото на XX век и особено през 30-те и 40-те години, Чепеларе се превръща в курортно селище.
Първата ски школа в Чепеларе е открита през 1954 г. Подготвените там скиори бележат първите успехи в ски дисциплините за България.
Няколко десетилетия по-късно през 1998г. Екатерина Дафовска печели златен медал по биатлон от Зимните олимпийски игри в Нагано.
40 години след първото ски състезание за Купата на Чепеларе – през 1970 г., а днес Чепеларе посреща скиори и зимни спортисти на ски зона Мечи чал и снежен парк Дьортевото.
Снимки: Facebook
