12 октомври е Ден на българската община и местното самоуправление

През 1998 г. Общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България взема решение 12 октомври да бъде отбелязван като Ден на българската община.

На тази дата през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван Закон за общините и градското управление.

Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава, приета на 16 април 1879 г. В глава 1, чл. 3 е записано: „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини“.

През 1881 г. е направен първи опит за разработване на закон за общините, водени са дебати, но той така и не е бил приет, затова 1882 г. се приема за начало на законодателното утвърждаване на местното самоуправление, а Законът за общините и за градското управление, утвърден с Указ № 697 на Княз Александър I Батенберг, се възприема като първия законодателен акт, който регламентира дейността на общинските съвети, кметовете и техните помощници.

Оригинали на двата законови текста се пазят в Централния държавен архив.

Законът за общините и за градското управление разглежда общината като основна административна единица в държавата и използва многозначителния израз „членове на общината“, вместо възприетото десетилетия по-късно „жители на общината“.

По силата на този закон Кметът е бил представител на „правителственната власт“, но в същото време е бил и представител на интересите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески указ. Кметовете по право са председателствали общинския съвет.

Кметът е „натоварен съ общинската полиция, както въ населените места, така и на цялото пространство на общинската територия, навсякъде гдето немя особенни полицейски власти“.

Той надзирава и се грижи: „за безопасността и исправността на общинските пътища; за качеството и чистотата на храните и питиетата, които се продаватъ; за проверяването на теглилките и мерките; за предвардването или за спиранието на пакостите или злощастията; за порядъка въ театрата, концерти и общите места“.

Днес задълженията на кметовете са визирани в над 700 нормативни и поднормативни акта. Също толкова разнородни са били те и според закона от 1882 г.

Кметът е отговарял за:
• пожарните команди и за нужните инструменти за гасене на пожарите.
• за отстраняванието на всички складове, фабрики и прочие, които са опасни за общественното здравие.
• за метенето и чистотата на улиците, а въ градовете още за тяхното поливание и осветлявание.
• за строението зданията съгласно съ плана на общината и закона за постройките, тъй както и за подпиранието или събарянието за сметка на притежателите зданията, които грозят.
• за арестуванието задравите просяци и лудите, които са опасни за общественното спокойствие, за нравствеността и за сами себе си.

Кметът „надзирава хлебарниците, месарниците и продавниците на зеленчуци и други съестни неща и всекакъвъ родъ питиета; дава позволение за откривание кафенетата, гостилниците, общите балове, театрата и публичните домове.

Той „дава позволение на певците и свирачите“ и може да „запрещава всекакви зрелища, игри и събирания, които биха могли да докачат вярата или нравствеността“. Кметът „назначава часовете, когато требва да се отварятъ и затварятъ панаирите и чаршиите и гдето нема особенни полицейски власти, той се грижи за реда и тишината въ тяхъ.

Той се грижи за арестуванието на багабонтите и ония, които правятъ скандалъ или които нощно време смущаватъ общото спокойствие чрезъ викове, крясъци и проч“, гласи Законът за общините и градското управление, приет през 1882 г.

През 1991 г. новата Конституция на Република България /чл. 1, ал. 2/ определя, че „Република България е единна държава с местно самоуправление“, а чл. 136 дефинира общината, като „основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление„.

Европейската харта за местното самоуправление е ратифицирана със закон от българския парламент през 1995 г. Година по-късно е ратифициран и Допълнителният протокол към ЕХМС за правото на участие в делата на местната власт.

През годините местните власти доказват своята компетентност, работоспособност и умение да овладяват трудностите на времето.

По силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация, НСОРБ е легитимен представител на българските общини пред държавните органи. НСОРБ разработва предложения за промяна и усъвършенстване на правната уредба на местното самоуправление, подготвя становища и предложения по проектобюджета на държавата в частта му за общините и др.

През годините формите за консултации между местната и централните власт са развити и регламентирани в редица закони и е установен устойчив механизъм за съгласуване с общините на проектите за нормативни актове, касаещи техните правомощия.

През 2021 г. Министерски съвет прие Решение, с което обявява 12 октомври за Ден на българската община и местното самоуправление. Правителственото решение е взето по предложение на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), внесено от министър-председателя.

Честит празник на всички общинари!