След изпращане на становища до всички отговорни държавни институции от страна на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), зам.-външният министър Велислава Петрова увери присъстващите депутати и представители на бизнеса на заседанието на Комисията по туризъм в парламента, че до месец и половина два ще започне дигитализиране на процеса на подаване на туристически визи и заплащане на документите онлайн.
Първоначално ще се започне с въвеждане на онлайн процедурите в по-натоварените дипломатически служби, а до края на годината, ще бъде въведена и във всички служби по света, обясниха Петрова и началник отдел „Национален визов център“ Иван Мотев.
Именно настояването част от процедурите по издаване на туристически визи да се прехвърлят онлайн бе и един от въпросите, изпратени от БХРА в парламента по повод заседанието на Комисията.
Към момента това е максимумът, който може да бъде направен и заради ангажиментите, поети от страната ни като кандидат за Шенгенското пространство и част от предприсъединителния ни договор към ЕС изцяло електронни визи не могат да бъдат въведени, обясни Петрова.
В същото време присъстващите по време на Комисията депутати поеха ангажимент да направят постъпки, заедно с други засегнати туристически страни, за промяна на процедурата, но според бившия министър на туризма Николина Ангелкова това може да се случи най-рано през 2025 – 2026 г.
От БХРА предложиха в писмено зададените си въпроси към Комисията по туризъм ( можете да ги прочетете тук ) и да бъдат предоставени безплатни визи на руските деца до възраст от 16 години, на гражданите на Русия на възраст над 55 години, които идват у нас с цел профилактика и лечение.
А децата и инвалидите да получата 5-годишни многократни визи. Според Мотев обаче това е невъзможно, отново заради изисквания на ЕС и подписания двустранен договор между Русия и Евросъюза. От Комисията по туризъм увериха БХРА, че ще получи писмен отговори на този и всички останали поставени въпроси.
Относно дигитализиране и улесняване на процедурата за издаване на работни визи за сезонни работници, както и удължаването им от 3 на 9 месеца, докато са в страната, което от БХРА поискаха, за да решат сериозния кадрови проблем в сектора, Директорът на „Миграция“ в МВР Николай Николов заяви, че това отново не се позволява от Брюксел.
Той обаче обеща на представителите на бизнеса, че ще се работи за оптимизиране на процеса и поне първоначалното заявление от страна на работодателите да се подава електронно. Николов припомни и че през миналата година в Закона за чужденците, от 1 юни процедурата беше максимално съкратена и улеснена, като при това стана на 1 гише.
Той посъветва работодателите за по-тясно сътрудничество с Агенцията по заетостта, да наемат персонал с 9 месечна виза за дългосрочна трудова заетост, въпреки малко по-дългата процедура.
Николов припомни и че работници с български корени, които докажат своя български произход, могат да пристигат и работят у нас и без необходимостта от визим.
Зам.-председателят на БХРА Атанас Димитров бе категоричен, че българският бизнес е готов да плати цената за привличането им, като и сега поема всички транспортни, квартирни и други разноски на чуждестранните сезонни работници. И подкрепи идеята за издаването на български „зелени карти“ за чужденците с български корени.
От БХРА предложиха МВнР да съдейства на бизнеса за срещи по места между предприемачи и българските общности.
„За мен такъв тип кампания би била изключително важна,“ каза в отговор заместник-министър Велислава Петрова и се ангажира да го заложи като част от задачите пред Агенцията за българите в чужбина, която в момента минава под опеката на Външно министерство.
Източник: БХРА
