Трети март е! Честит празник, българи!

Днес  отбелязваме националния празник на България. Навършват се 140 години от Освобождението на страната ни от турско робство.  На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и тогавашната Османска империя, с което се слага край на Руско-турската война, започнала през 1877 г. и се поставя началото на Третата българска държава. През 1890 г. 3-ти март е обявен за Национален празник.  Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. В старата ни столица митрополит Антим I, тогава председател на Учредителното народно събрание отслужва панихида в църквата „Св. Богородица” в присъствието на депутати и граждани. Две години след Освобождението, през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество.

Пет века под звъна на ятагана отечеството носи черна рана в сърцето си. Пет века коравия хляб на народа се замесва с горчиви сълзи, вместо с бучка сол. На този ден изстрадалата ни земя, напоявана столетия с кръвта на чадата си, усети ласката на свободата. Оттогава всяка година с първия полъх на тихия пролетен вятър, с чистата белота на нежното кокиче, със слънчевата радост в детските очи и волния трепет на лястовичите криле, 3 март ни напомня делото на Апостола, слязъл от черното бесило и тръгнал през вековете към нас и към нашето време. Напомня ни песните на един войвода, приел куршума на Вола, но разлюлял дълбоките пластове на робското съзнание. Напомня ни устрема на Хвърковата чета на Банковски и святите кървави клади на Батак. На 3 март благоговеем в признателност към великия поход на северните воини – от стръмния дунавски бряг при Свищов през долината на смъртта край Плевен до старопланинските преходи и гордите канари на Шипка.На 3 март се свеждат знамената на българската бойна слава.Над стихналите площади звучат имена- хиляди руски, румънски, финландски и хиляди български, “величали България с лаврови венци”. И прекланяме в почит чела, заслушани в думите на поета: